За установяване законностен ред в новоосвободена България княз Александър Батенберг издава указ №465, публикуван в Д.В. брой от 10 септември 1880 година за откриване на МИРОВИ СЪД в Бяла Слатина.
   
За първи път за съда се споменава през 1881 година в протокол от 29.05.1881 година, в който се посочва, че в 10 часа МИРОВИ СЪДИЯ Б.Хаджиев е разгледал дело № 300.
   
Две години по-късно има данни за разгледано друго дело № 270 от 1883 година.
   
В първото съдилище съдия е бил  П.Д.Генов и секретар С.Балабанов от гр. Пирдоп, като първото седалище в този район е било в с.Камено поле, където е просъществувало три години и от там е пренесено в Бяла Слатина. Последен съдия в с. Камено поле е бил съдия УРУМОВ. Освен разглеждане на всякакви по род и вид дела, още тогавац съдията е извършвал и нотариална дейност.
   
По характерни за тогавашния период дела са били тези за определяне граници /межди/, споровете по които често са завършвали със саморазправа и убийства.
   
До 1910 година, съдиите са полагали клетва пред свещенник, като отличителен знак е била емблема с надпис "МИРОВИ СЪДИЯ 1880 ГОДИНА 25 МАЯ".
  
Тази емблема се е поставяла на вратата на съдията. За първи път принудително довеждане на свидетели е било поставено през 1924 - 1925 година от съдия ГОРАНОВ.
   
До 1934 година съда се е именувал МИРОВИ, от 1934 година до 1960 година  - ОКОЛИЙСКИ СЪД, от 1960 до 1971 година  - НАРОДЕН СЪД, от 1972 - Райнонен съд какъвто е и до този момент.
  
Първоначално района на съда е бил изключително голям, като е обхващал населени места, отдалечени от Бяла Слатина с повече от 50 км. Образувани са райони на Белослатинския съд в Койнаре и Габаре. В последствие тези съдилища са закрити.
   
След 1944 година до 1976 година в съда са работили 17 съдии, като най дълъг стаж като съдия има покойният вече Върбан Ценов Върбанов /от 01.09.1964 година  до 18.05.1987 година/.
   
Най голям брой дела е имало през 1952 година  - 4619 броя. Първоначално сградата на съда се е помещавала в сградата на ГРУЕВЦИ, след това в сградата на Атанас Драганов, на СТОЕВИТЕ, в дома на КРЪСТЕВИТЕ, и от 1993 година със Заповед №169/ 05.04.1993 г. на кмета на Община Бяла Слатина, Районния съд е настанен в сграда общинска собственост - "Кл. Охридски" 48.
   
С договор за замяна на недвижим имот - частна държавна собственост срещу недвижим имот  - общинска собственост, станахме собственици на административна сграда на 4 етажа и сутерен в дворно място, находяща се на ул. "Димитър Благоев" 85, която сграда е настоящата съдебна палата.

    Първия съдия след 09.09.1944 година е бил НИКИФОР ВАСИЛЕВ.

           За периода от 1944 година до 2006 година в съда са работили следните магистрати. 

ИСТОРИЯ НА СЪДА

История, структура, съдии, служби, фотогалерия, банк.сметки, контакти, год. доклади, статистика